Култивираните канелени дървета на втората година след засаждането им се изрязват до земята. В следващите години от корена им израстват множество издънки. Именно от тях се добиват канелените пръчки. Стеблата се режат и се обработват веднага, още преди да са изсъхнали. Външната кора се отстранява, след което стеблото се начуква, за да се отдели и вътрешната кора, която се навива на руло. Останалата част от дървесината се изхвърля. Обработените рула се оставят да изсъхнат и се нарязват на пръчки с дължина 5-10 см.  Така се получава многослойната структура на цейлонските канелени пръчки. Те имат гладка кора и тънък повърхностен слой, бежаво-кафяв цвят и силен аромат.

Като кулинарна подправка канелата е популярна и ценена по цял свят от библейски времена и се използва както в солени, така и в сладки ястия. Тя е задължителна подправка за много сладкиши като щрудели, баклави, пайове, шоколади, ликьори, бонбони и др. В азиатската и китайската кухня тя е традиционна съставка на популярната комбинирана подправка масала, която се използва за мариноване на пилешко месо, риба и зеленчуци. В индийската кухня с канела се ароматизират ястия с ориз и зеленчуци, барбекю сосове, супи и др.

Канелата от векове се използва и като лечебно средство за различни заболявания, включително стомашно-чревни проблеми, инфекции на пикочните пътища, облекчаване симптомите на менопаузата, понижаване нивата на холестерола и др. В Индия и Европа канелата традиционно се приема като средство за загряване при настинка в комбинация с джинджифил. Тя стимулира кровообращението, облекчава болките в мускулите и другите симптоми при простуда и грип. Канелата има забележително противогъбично, антибактериално и антипаразитно действие. Тя има свойството да регулира нивата на кръвната захар и да усилва действието на инсулина при захарен диабет. Канелата е популярно помощно средство при диети за отслабване.

Защо е важно да различаваме цейлонската канела от касия?

Основната причина да предпочитаме цейлонската канела пред касия е съдържанието на веществото кумарин, което в по-големи количества може да бъде токсично за бъбреците и черния дроб. Рискът от натрупване на токсичното вещество в организма се засилва в случаите, когато канелата се приема от диабетици  редовно и в големи дози като средство за регулиране на кръвната захар.  Кумарин се съдържа и в двата вида канела, но в касията количеството му е около 1000 пъти повече.

В една чаена лъжичка касия се съдържат между 5 и 12 милиграма кумарин при допустима дневна доза от 7 милиграма за човек с телесно тегло от 70 кг.  В цейлонската канела са установени незначителни количества или само следи от веществото.  Според различни изследвания в една чаена лъжичка Cinnamomum zeylanicum се съдържат 0.001-0.005 милиграма кумарин, което на практика изключва риска от токсичност при консумацията на цейлонска канела.

 

Как да различим цейлонската канела от касия?

Двата вида канела лесно се различават, когато са на пръчки. Цейлонската канела е многослойна, пръчките са с множество фини пластове, които в разрез приличат на пура. Тя е мека и лесно може да се натроши. Обикновено е нагъната на руло от единия край към другия. На цвят е бежова до светлокафява. Повърхностният слой е тънък и гладък. Вкусът на цейлонската канела е сладникав и деликатен, а ароматът е много по-силно изразен.

Пръчките на касията са от един твърд и дебел слой. Не може да бъде натрошена с ръка, без помощта на хаванче или друго устройство. Нагънати са от двата края към центъра и приличат на куха тръбичка. Цветът е тъмнокафяв, а повърхностният слой – грапав. Касията има остър, пиперлив вкус.

 

Източник: http://naturabg.com/