Дизайнерски подредени блестящи черни зрънца върху канапе от бяло хлебче с масло невинаги са това, за което първо си помисля човек. Пак е деликатес, но като произход няма нищо общо с хайвера. Обаче носи името на най-скъпите рибни яйца заради сходството във външния вид. А познавачите във вегетарианското меню знаят, че името черна леща белуга е знак и за превъзходния вкус. Нещо като хайвера в многочисленото семейство на бобовите храни. За разлика от останалите видове леща, които имат склонност към разкашкване, тази не само прилича поразително на белуга, но и запазва формата си по време на готвене. Тази особеност я прави подходящи и за салати и атрактивно изглеждащи предястия. Като всички разновидности на ботаническото семейство, лещата белуга увира бързо. Без да се нуждае от предварително накисване - удобство, което позволява да бъде на масата само час след като ни хрумне идеята. 

Лещата произхожда от Централна Азия и там е традиционна храна от праисторически времена - една от първите култивирани наред с пшеницата и ечемика. Любима е на много народи, но за някои е направо черешката на хранителната пирамида. В Индия лещата е като барбекюто в Америка - квинтесенцията за любима храна. И е обяснимо защо е на голяма почит сред народ с афинитет към вегетарианскота меню. Но черният сорт с име на суперделикатес е класиран сред топлите тенденции на 2014 г. от водещи световни шеф готвачи. Аргументът им е, че освен полезна тази леща е с уникален изискан вид. Богата е на качествени протеини и понижаващи холестерола фибри. Има и 2 пъти повече желязо от другите бобови растения, а за разлика от месото, което е основен източник на елемента, е бедна на мазнини. Желязото е неразделна част от хемоглобина, който пренася кислорода от белите дробове до всички клетки на тялото. Децата, юношите, бременните и жените, които кърмят, имат увеличени потребности от желязо и лещата е здравословен начин за набавянето му. От ключово значение са и фибрите. Представляват влакнини, които не се усвояват и се изхвърлят от отделителната система, но имат много важни спомагателни функции. На първо място поддържат глюкозата стабилна, защото не позволяват рязко увеличаване на кръвната захар след хранене. Освен това фибрите в лещата образуват в стомашно-чревния тракт нещо като гел, който абсорбира вредни вещества от храните, и напускайки тялото, ги “изнася” от организма. Докато се движат, фибрите действат като метла по целия тракт и така ни пазят от запек и от синдрома на раздразнените черва. Изследване с близо 10 хиляди души, наблюдавани 19 г., показало, че яденето на храни с високо съдържание на фибри помага за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания. Лещата дава и допълнителни предимства за сърцето - богата е на магнезий и на фолиева киселина, която е два пъти по-полезна за жените в детеродна възраст. Тя намалява риска от вродени дефекти в поколението. Лещата е отличен източник на молибден и фолат. Още и на мед, фосфор и манган. Освен това набавя витамин В1, пантотенова киселина, цинк, калий. Със сходни качества може да се похвалят всички видове леща и доста от другите популярни бобови култури. Това, което прави белугата по-специална позиция на здравето, е в черната люспа. Пигментът в нея действа като антиоксидант и помага за предпазване от сърдечни заболявания и рак, обясняват микробиолози пред “Ливстронг”. Лещата е любима и на диетолозите, които съставят режими за отслабване. Защото зрънцата са много пълноценни като състав, дават достатъчно енергия, а в същото време в нормалната засищаща порция има само около 230 калории. Вегетарианците и постещите пък я комбинират със зърнени храни или ядки. Смисълът е двата вида белтъчини да се комбинират до пълноценни за организма. Едновременно с това лещата белуга има потенциал да забавя процеса на стареене. Но човек не купува леща като козметично средство, в повечето случаи не дори и заради аргументите на кардиолозите и гастроентеролозите, а просто защото е вкусна. За хубавия вид на храната всички обезцветени или спаружени зрънца се отстраняват преди готвенето. Компромис е допустим само за супи или каши, но защо човек би готвил по този начин един наистина “дизайнерски” продукт. Друга препоръка на шеф готвачите е да се вари във вода 1:2 - количество, достатъчно за увиране. Повече ли е, ще извлече елементи, които иначе остават в зрънцата. Лещата се усвоява по-лесно от организма, ако е сложена във вече вряща вода. Много хора се опасяват, че бобовата култура съдържа пурини - вещества, които при някои може да доведат до свръхнатрупване на пикочна киселина. Последните изследвания обаче показват, че пурините от прекаляване с месо и риба увеличават вероятността от подагра, докато пурините от растителните храни не вдигат риска. 
 

Източник:  
© www.24chasa.bg